В еднъж орел бил хванат от някакъв човек. Той му подрязал крилете и го оставил в къщи заедно с кокошките. От мъка орелът залинял, не приемал никаква храна; наподобявал някакъв затворен в тъмница владетел.
В еднъж орел бил хванат от някакъв човек. Той му подрязал крилете и го оставил в къщи заедно с кокошките. От мъка орелът залинял, не приемал никаква храна; наподобявал някакъв затворен в тъмница владетел.
О рел се спуснал от една висока скала и отмъкнал агне. Една гарга го видяла и решила от завист да направи същото.
Д обрините, поради своята слабост, били прокудени от Злините. Възнесли се на небето. И запитали Добрините Зевса(1) как трябва да постъпват с хората.
О рел преследвал заек. А той, като нямало наоколо други да му се притекат на помощ, видял един бръмбар, който единствено случаят му изпречил, та него замолил.
Е
дин тръбач, който свирел за сбор на войската и бил пленен от неприятелите, завикал:
— Не ме убивайте, хора! Безполезно и безсмислено е. Та аз никого от вашите не съм убил. А пък и освен тази медна тръба нищо друго не притежавам.
О рел и лисица се сприятелили и решили да живеят като съседи — по този начин те искали да затвърдят взаимно дружбата си.
Рибар пуснал мрежата в морето и изтеглил една малка рибка. Рибката му се примолила да не я хваща сега, а да я пусне, тъй като е още дребничка. Прибавила още:
— А когато наедрея и стана голяма, ще можеш да ме уловиш отново и ще ти бъда от по-голяма полза.
Е дин човек издялал дървена статуя на бог Хермес(1), отнесъл я на пазара и я изложил за продан.
Лисица и пантера спорели за красотата си. Понеже пантерата постоянно изтъквала кожата си, която била разнообразна по цвят, лисицата й възразила:
— Та колко по-красива съм аз от тебе, понеже не кожата, а умът ми се отличава с разнообразие.