Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.

Ще милвам като със въздушни длани
едно едва усмихнато лице.
А после – по косата ще остане
невидим ореол от две ръце.

Майсторът на тишината
нарисува корен.
Коренът се издължи в дърво.
То нахлу в небето
като мокър акварел
и смени сезона с цветовете си.

Приятелството поставих над всичко.

Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.

Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката
щом я съглеждаха, пищяха числата:
- Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! -
да не би да ги видят със нея.

С усмивка ти приемай дъждовете
с усмивката по-ведър е денят
с усмивка подарявай нежно цвете
с усмивката е по-красив светът.

Ясно-земен мирис ме пронизва,
весел лъч докосва нещо в мен.
Може би това е оптимизма,
който през сърдечнатат ми призма
връща се в усмивка отразен.

Неволята посрещай с Усмивка!
Усмихвай се дори в дъждовно време!
Подтискай ревността с Усмивка!