"Обичам те".
Трудна дума.
Тежка дума.

Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.

Любовта е като бялата лястовица
идва във живота ни само веднъж,
но когато я срещнем остава в сърцата ни
отнася спомени като пролетен дъжд.

Пред тебе все ще се прекланям, мила,
пред тебе - силата и слабостта.
Отде получи тази земна сила,
за да окриляш в мене радостта?

Ако искаш продължавай да не вярваш, че е вярно -
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...

По въздуха усетих, че те има.
Миришеше на ябълки и вино,
на ризата ти, току-що изпрана,
на твоята лула от морска пяна,
на стари снимки и на нови книги,

Разбирай ме добре: сега не мога
пред тебе на колени сам да падна,
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.