Обичам те някак необяснимо,
всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато.

Този дъжд ми дойде като нафора -
да нахрани и да причести.
Да е мен и без всяка метафора,
да ме плаче, когато боли.

Обичам те, когато ме целуваш!
Обичам те, когато ме прегъщаш!
Обичам те, когато ми говориш!
Обичам те, когато ми се смееш!

Вали... безпощадно, безмълвно, безкрайно,
ситни капки проблясват в плътна стена.
Вали и в сърцето ми... плахо, потайно
сълзите обгръщат ме... Мрак, Тишина.

Колко струва твоето "ОБИЧАМ" -
шепа сълзи и въздишки килограм?
На храм ограбен днес приличам -
колко още искаш да ти дам?!

Иди си!
аз няма да те спра,
защото знам, че е излишно.

Боляха много тежките плесници
от хора, за които се раздавах.
Кървях от грозните ритници,
които вместо обич получавах.

Защо да те мразя?
Бе всичко прекрасно...
Обичах те силно - обичана бях.
Раздяла настъпи след краткото щастие,
след нежния полъх, жестокия мраз.