Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.

Най-истински във миг на дива жажда
цени човекът капката вода.
Най-мъдрите си думи в мъка ражда,
в затвор разбира що е свобода.

Не можеш ли да победиш жената
с роза - опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната
записана във турския коран.

В забрава и нега почивам
на бялата огнена гръд
и жадно, и с страст се опивам
на устни ти сладки с дъхът.

Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българио.
Като псета ни клаха. И нека.

Душата ми - врата без ключ -
готова е по всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем да приеме.

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Залезът. Ливадите. И аз.
Тишина, упойна като вино.
Под небето, мораво и синьо,
аз забравям месец, ден и час.